Рейтингова агенция Шимелпфенг


Рейтингова агенция Шимелпфенг ползва в някои особени случаи и други индикатори – напр. “О”. При него става дума за наличието на неперфектен баланс или баланси от предшестващи периоди, чиято използваемост се поставя под въпрос. При индикатора “NB” става дума за оценката на стартиращи фирми, които имат от времето на регистрацията си до момента на оценката по-малко от 24 месечна активна дейност. Обозначението “N” пък означава, че по последен баланс фирмата показва отрицателна стойност на нетните активи. Често в подобни случаи се касае за фалит на изследвания обект. Индикаторът “NQ” се използва при фирми, които са се изтеглили от своята досегашна сфера на дейност.
Рейтинг ‘2А 2” напр. означава, че анализираната фирма притежава имущество с нетна стойност на активите в граници от 1,5 млн. англ. лири до 7 млн. англ. лири, намира се в стабилно финансово състояние, прави добър оборот и получава задоволителни приходи от дейността си.
Както другите специализирани фирми, и “Шимелпфенг” комбинира в своята база данни вътрешнофирмената информация с фактори от макрос- редата – пазарни шансове, конкурентна способност, референции от банки и други кредитни институции, сравнителни данни по отрасли и т.н. На експертно равнище се счита, че както компанията-майка в Обединеното кралство, така и германската “дъщеря” предоставят на клиентите си обх- ватна и достоверна информация по предмета на своята дейност. Те също актуализират своята информация в рамките на последващ период след предаването на анализа на даден ползвател (обикновено 2 години след датата на Отчета), като поддържат постоянен диалог с представители на неговото ръководство.
В държавите с развита пазарна икономика сведения за разплащанията между фирмите напр. могат да се почерпят от информационните бюлетини на административните съдилища, в които редовно се публикуват списъци на фирми с просрочени плащания. Самите рейтингови агенции обикновено имат в структурата си специализирани отдели, които обръщат особено внимание напр. на инкасови искания с трикратно предупреждение, на реакциите на контрагенти на дадена фирма по повод платежите (протести по полици и вексе- ли) и много други.
Поради факта, че най-известните рейтингови агенции прилагат сложни и научно обосновани методики с ползване на съответен индивидуализиран софтуер, техните оценки – особено на бонитета на емитентите на ценни книжа – се считат по-добре обосновани и мотивирани даже от резултатите от целенасочените проучвания на длъжниците от кредитните отдели на много банки. Ето защо, напоследък все повече банкови и кредитни институции в развитите индустриални държави се стремят да въвеждат системата на рей- тингуването в своята практика по кредитирането паралелно със стандартните форми за оценка на кредитната благонадеждност на фирмите-креди- тоискатели.

Оценка на мениджмънта


Оценката на мениджмънта е може би най-трудната дейност в рамките на системата CAMEL. Дефинирането на една обща схема едва ли е възможно. С известна условност биха могли да се систематизират следните основни дейности:
— равнище на компетентност
— адекватна управленческа технология
— съвместимост на мениджърски- те технологии
Определяне равнището на компетентност от гледна точка на организационно-управленческата структура на банката. Това предполага готовност за:
- ориентиране в задачите;
- съблюдаване на йерархията;
- контролно следене на зададените цели и параметри на всяко структурно равнище в банката.
Проектиране на адекватна управленческа технология за вземане на решения и за икономически въздействия при осъществяването на банковите стопански функции и операции. Това най-общо означава, че трансформацията на определени ресурси (по повод кредитирането, финансирането, инвестициите и пр.) трябва да е точно обоснована, в зависимост от:
- главната цел, която банката преследва в обозрима перспектива;
- цейата, по която ще се осъществява пласментът на ресурсите;
- рисковете (оправдани или неоправдани), съпътствуващи банковото дело;
- интересите, които имат и отстояват банковите собственици (акционерите), мениджърите на банката и нейните клиенти.
Особено актуален е въпросът за съвместимостта на мени- джърските технологии, правила, принципи и стратегии с реалната социално-икономическа ситуация в страната.

Ефективност на банковата дейност
Ефективността от работата на банката се определя чрез няколко показателя. Обикновено се съпоставят:
- допълнителният капитал – с основния капитал чистата печалба – с основния капитал
- чистата печалба – с обема (сумата) на приходите

Възможно е ефективността да се определя и като съотношение между:
- чистата печалба и активите
—разходите (по икономически елементи) и величината на приходите

Характерни черти на облигациите

* Терминът платеж е най-важният критерий на избора, по-важен от критерия ниво на цените и качество на кредита на фирмата. Дългосрочните облигации са изложени на значително по-голямо пазарно колебание, отколкото краткосрочните облигации, поради това, че краткосрочните облигации се изплащат в сравнително кратко време.
* Нивото на цените – цените на облигациите се увеличават, заедно със спадането на процентната норма (лихвения процент) и намаляват, когато процентната норма (лихвения процент) се увеличава. Началната цена на облигациите е 1.000 лева (паритет). Ако цената на облигацията се увеличи повече oт паритета, облигацията е премирана. Цените на дисконтираните облигации се увеличават рязко и участват 100% в намаляването на процентната норма (лихвения процент). Цените на паритетните облигации се увеличават свободно, а на премираните най-бавно, от гледна точка на опасността за предварително изплащане на облигациите.
* Кредитът на фирмите – периодът на високия лихвен процент и лошата стопанска конюнктура карат инвеститорите да закупуват облигации на фирмите с най-добър кредит, фирмите с подчинен кредит трябва да предложат значително по-висока лихва, за да накарат инвеститорите да купуват именно тези облигации. Такова положение увеличава диспропорциите между предлаганите процентни норми (лихви), фирмите с подчинен кредит трябва да платят с 4% повече от предприятията с кредит с най-високо качество. Когато се получи намалена процентна норма (лихва), разликата в процентните норми (лихвите), на базата на един и същ кредит намалява до 1%.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Инвеститорите, които предвидиха спадането на процентната норма (лихвения процент) през май 1984 година и купиха дългосрочни, дисконтирани облигации с подчинен кредит, получиха 14%-18% постоянен предварителен доход и 18%-20% за увеличаващите се цени. Общата им печалба беше 32% в годишно отношение. А днес? Ако се плашим от увеличаването на процентната норма (лихвения процент), трябва да купуваме краткосрочни, паритетни облигации с кредит от най-високо качество. Нашата печалба се ограничава единствено до нивото на предлагания купон от страна на фирмата. Най-малко това ще бъде печалба без прекалено голям пазарен риск. Ако нашата оценка на посоката на смяната на процентната норма (лихвения процент) се промени, ще можем да повторим сценария от 1984 година, като купуваме дисконтирани облигации с подчинен кредит. Действаме на базата на общата печалба.